Риболовна линия - основни монтажи
Целта на монтажа на тежко е без много помайване стръвта да замине навътре и да потъне максимално бързо до търсената работна дълбочина. В случая обаче утежняването на линията е значително и се налага употребата на специални пръти за дънен риболов. Утежняването се извършва с монтирането на оловни тежести към основната линия. В зависимост от начина на поставянето им различаваме няколко подхода в съставянето на риболовната линия.
Линията, при която оловото е монтирано в края на основното влакно, а куките със стръвта са над него, е с долно неподвижно утежняване. Това е типичният монтаж за търсене на костур, каракуда, платика и бабушка на дъно. След замятането линията се изпъва и тъй като тежестта остава най-долу, куките със стръвта застават на известно разстояние от дъното. Така се избягва скриването на стръвта в придънната растителност. Монтажът е известен повече като на чепаре и наистина върши добра работа не само при риболова на изброените видове, но и при улова на скобар, черна и бяла мряна, речен кефал и други. Съчетаването на долното неподвижно утежняване с монтирана по-нагоре хранилка също е начин да се разшири приложението му.
Монтаж с неподвижно олово
Цялата специфика на дунавското олово е в това, че то има формата на дебела плочка, за да не се търкаля по дъното от силното речно течение. Естествено, методът с такова утежнение е приложим и във всяка друга река, в която течението отнася стръвта от желаното място.
Монтаж с плоско (дунавско) олово